Къде си детство, неопетнено и чисто?
Пижама със слончета ти облечи!
И наниз от спомени (дребно мънисто)
върни радостта от безгрижните дни!
Къде е целувката майчина, свята,
вий приказни замъци с кралски дворове?
От вас отчужди ме, прокуди съдбата
в света на житейски неспирни огньове.
Къде си? О, детство със синки и рани?
Прощавай, но спомени свидни аз пазя!
Нали съм голяма, но в мен си остана
за лудости порив до днес ме белязал!
© Виктория Тасева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
