Къде си, щастие?
Аз търся те сред хорските тълпи.
Очите ми напразно все се взират
да те открият и да заблести
сърцето ми като красива лира.
Но теб те няма... Гола самота...
Една сълза отронва се и пада
и в нейния блясък виждам аз
една красива, недоизживяна радост.
Къде си ти? Защо не мога аз
да доловя прекрасния ти глас?
Къде си ти? Защо не долетиш?
Защо не сложиш тежкото си рамо
и с мен по дългий път не повървиш
да дирим щастието нямо.
Каква е тази дума? Сън. Мираж.
Защо залъгваме се все със нея?
Такова нещо няма на света
и даже в сънищата ми го няма.
И аз се стряскам. Грозна самота.
И викам в голата пустиня:
"Ако те има, щастие, ела!
Ела, за да докажеш, че те има!"
1988 г.
© Анна Дюлгерова All rights reserved.
