Къде си ти?
Не искам цялото ти земно време,
ни да загърбваш своите мечти.
Аз искам просто тук да си, до мене,
когато бурята ме връхлети.
В очите твои искам да се губя,
преди да се изгубя във света...
И знам, че любовта е страшна лудост,
но имам нужда точно от това -
да ме обгърне, да ме преобърне,
като пожар отвътре да гори...
И знам, че няма начин - ще се върне!
Платих прескъпо! С толкова сълзи...
Но дните мои идват и минават,
а аз все чакам онзи мой един,
и питам все дали ме е забравил -
тъй ставало с невиждани очи...
За щастие, остана още обич -
сърцето- кръчма, виното - сълзи,
и ако Той наситил се е в повече,
друг някой тази обич ще спаси!
Нощ е.
Студено е.
Къде си ти...?
© Любимата All rights reserved.
