Къде сме ние?
Кипи недоволството народно.
Реката бъбне - цял порой -
да погълне политичество неудобно.
Но чакаме - какво? И кой?
Не Левски или Ботев,
а аз, и ти, той, тя, то...
сплотени под знамето заветно,
с гордо вдигнато чело.
Всеки сам бъдните си поема
с тежестта на своите плещи.
Друг решения не ще да взема -
за живота отговорен си си ти!
Но мълчанието бавно ни убива.
Леността духовна е злокобен бич!
Лъжите, колкото и да опиват,
събуди се, отвори очи.
Да погледнеш хала си е гадно.
Но защо да мислиш, те мързи?
От политика става ти тъй хладно,
а до урните не щеш да допълзиш!
Но кажи ми, ти, четецо драги,
защо безропотно мълчиш?
Защо на тъмно, под юргана,
клетви люти ти мълвиш?
Дeнят на избори цикличнo идва.
И политиката е кръговрат.
И мързелът идва, и си отива,
ако искаш в живота си обрат.
© Нели Илиева All rights reserved.
