Отлитат дните като птици
с уверено разперени крила,
но щом отвори пролетта зеници,
птиците се връщат у дома.
Къде сте, мои мигове чудесни,
потеглили във времето назад?
Нима ще позволите толкоз лесно
на времето да се загнезди между нас?
Върнете ми дъха и синевата
на погледа кален да устои,
на чужди набези във тишината,
векове поена със сълзи! ...