Feb 20, 2009, 10:59 AM

Къде съм

  Poetry » Other
1.6K 0 5
      Къде съм
Говори се за вина,
отговорност, а
в тази система,
аз, къде съм?

В миналото,
не искам да се връщам.
Защо, хората да лъжа?

В бъдещето,
не смея да погледна.
Защо, себе си да лъжа!

Днес,
всичко е на длан пред нас

и никого не ще излъжа -

дали сълзичка, капнала

в морето от сълзи
или звездичка, литнала
към небето от звезди,
понякога и от мен зависи.
Ето за това
съм виновен, може би.

А живее в мене "рицар"
(по възпитание).
"Шпагата", не ми е чужда,
"конят" - вечно оседлан
(по мечта, желаниe).
През целия живот
бил съм и оставам,
нещо като Дон Кихот
(По призвание,състояние).

Както всички братя,
ще бъда и аз отвлечен.
Няма тук спасение.
Но от ангел в небесата
или дявол - в дън земята,
има своето значение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кан All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много се радвам,че все още има рицари!!!Мечтая си все повече да се срещам с такива-и по възпитание,и по призвание!!!Благодаря,че те има!!!Макар да не те познавам,вярвам и на теб и на другите!!!Поздрави от мен!!!
  • През целия живот
    бил съм и оставам,
    нещо като Дон Кихот
    (По призвание,състояние).
    Ако това те успокоява, не си само ти!
    Поздрав от една Донкихотка!
  • Познавам лично този Дон Кихот, поради което заявявам:Ако всички хора бяха като него, и ако имаше Ангели и Дяволи, то сега всички дяволи щяха да бъдат безработни ,а на ангелите трудовия стаж-първа категория.Борка, прекланям се пред твоята добрина и честност, както и пред творчеството ти.
  • С пожелание за вечно оседлан "кон"!Така винаги ще си Там, където пожелаеш!
    Усмихнат ден, Рицарю!
  • Наистина има своето значение - пожелавам ти да е от ангел, защото за тъмната страна се иска двуличие... при теб липсва! Поздрави!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...