... където не ти се пъха пръста...
... където не ти се пъха пръста - не си пъхай главата...
или: тялото ли е непослушно или Душата...
"Душата постъпва винаги разумно, когато действува самостойно —
само тялото я заставя да върши глупости."
Андерсен.
Живея във себе си. Зорлем. Превито.
С галоши. С пантофки. Кокитя се.
Смъртта е от тиква. С двуколка.
Помахва. Поклаща се. Клонка.
На призрак ръцете ми. Светят.
По пътя се губя. Сам клетник.
И примки си сплитам. Да съхна.
Пътеките - мокри. Замъкват ме.
А тялото – грозде. На чепка.
Събира живот. После лепне.
Във мишите дупки се муши.
Лулите ги чупи. Не пуши.
Прилича на лудост. На пакост.
На вран кон. В стадо от макове.
Скръбта ми събува галошите.
Глупостта е щастлива. И лоша.
© Таня Георгиева All rights reserved.
