Кълбо от бинт
Ти още носиш вехтото палто,
което пък душа под наем носи,
така че в мен, добрия син, е то
кълбо от бяла прежда и въпроси.
И всяка утрин вятърът свиреп
неволно по баира го разплита.
А аз далеч, в една далечна степ,
търкулвам спомен - житената питка.
И питам се: дали съм твоят син
или на този тъмен род издънка,
щом по ръба на чашата с пелин
разлепвам само устните си тънки?!...
Но и да срежа своя ням език,
и своя срам естествено до корен,
ти пак би чула гневния ми вик,
изпълнен със съмнения догоре...
И пак ме палят хиляди ,,защо'' пред прошката ти, като цвят набола.
Палтото ти - кълбо от бинт е то,
с което ще превържеш мойта болка...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
