30.07.2011 г., 18:44 ч.

Кълбо от бинт 

  Поезия » Друга
900 0 23

Ти още носиш вехтото палто,

което пък душа под наем носи,

така че в мен, добрия син, е то

кълбо от бяла прежда и въпроси.

 

И всяка утрин вятърът свиреп

неволно по баира го разплита.

А аз далеч, в една далечна степ,

търкулвам спомен - житената питка.

 

И питам се: дали съм твоят син

или на този тъмен род издънка,

щом по ръба на чашата с пелин

разлепвам само устните си тънки?!...

 

Но и да срежа своя ням език,

и своя срам естествено до корен,

ти пак би чула гневния ми вик,

изпълнен със съмнения догоре...

 

И пак ме палят хиляди  ,,защо''
пред прошката ти, като цвят набола.

Палтото ти - кълбо от бинт е то,

с което ще превържеш мойта болка...

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изплакан стих...Оставам бездумна!!
  • Поздрав! Такива са майките...
  • Не е лесно да си майка, още по-трудно е когато чедото е далече, но само майчината ласка лекува болката!
  • Сърцераздирателен стих, който пари... Поздрав, Ивайло!
  • Болезнен е този стих, Бароне, изплакан в душата на поет!


  • Радостта може, и се споделя, но болката винаги е личностна. Оригинално и силно,страхотен финал
  • Поклон за този стих!
    ((( )))
  • поделена е болката, приятели:

    Довереница (Дочка Василева
    oksimoron (Чоно Христов
    voda (Елица Ангелова
    valia1771 (Ивон
    danigallery (Йорданка Господинова
    5907077 (Валентина Харизанова
    purko59 (Ангел Веселинов
    silvina84 (Силви
    линасветлана (Светлана Караколева
    Traum (Цвети Йорданова
    elenasim1 (Елена Петрова)
    asizi (Никол
    yotovava (Валентина Йотова)
    Eia (Росица Танчева
    tanq_mezeva (Таня Мезева
    poeta (Илко Илиев)
    ZAPP (Запрян Колев
    zelena (Силвия Райчева
  • Усетих стаената болка...
  • Прошката не ни спасява от душевни ни терзания.
    Напротив, разгаря съвестта и ни боли още повече...

    Намерил си тежки, смислово наситени метафори, Ив.
    А стихът ти е един от върховете. И те задължава...

    Чакам новите ти поетически изяви...
  • С поздравления!
  • Много силен стих, Иво! Явно дълбока болка в душата ти го е провокирала!Дано да си се справил с нея!
  • Знаеш ли,Ивайло,всички правим грешки в живота си!!! Най-много тежът тези към родителите ни!!! Толкова ми е близко това!!! Но един истински родител прощава всичко на детето си,всичко!!!
    Дори да не го изрича с думи !!!
    Повярвай в това!!!
  • Безупречно чистт и искрен стих. Поздрави, Бароне!
  • ...http://www.youtube.com/watch?v=RP9iYQ6kyU8&NR=1&feature=fvwp...
  • Съкровено и истинно стихотвпрение - майките понякога провокират горест с невъзможността да дадат на децата си всичко, което те биха искали... но идва ден, в който едно старо палто казва повече от всички думи...
  • ++++++++++ Поздрав!
  • Жестоко, разбиващо...
  • Изплакано.
  • Браво!
  • Силните стихове се пишат само от силни хора!
    Поклон пред силата, да изречеш това!
  • Много лично и много горестно!Изплакваш някаква болка,приятелю!А с болка е усукан живота,не можеш да я разделиш !Поздрав,Бароне!
  • Целебна болка е, приятелю!
    Светъл поздрав!
Предложения
: ??:??