Кълнях се
Никога не е изглеждало всичко толкова реално.
Никога не е било никога.
Никога - звучи ми някак си нахално
за моментите, които предстояха или идваха.
Никога ли? Кой, кога ти каза?
Никога не е това, което звучи!
Никога, но то не може и не отрязва
това, което предстоеше да се случи.
Мислиш ли, че тази дума е толкова важна?
Мислиш ли и, че това "никога" не идва?
Идва да си вземе собствената дажба
като есенна сеидба.
Това, което разбрах е, че всичко е възможно!
Хората се мразят, после се обичат!
Умните са бедни, простолюдието - заможно!
Едни се усмихват, а после се отричат!
Нищо не е така както виждаш!
Нищо не е така както изглежда!
Нищо не се случва, защото ти го искаш.
А това "никога" само мълчи и те оглежда.
То е една добра гаранция,
едно добро твое успокоение.
Една неспирна радостна ваканция,
но нищо не остава без последствие!
И също разбрах, че не трябва да се кълнеш,
защото това, за което се кълнеш го няма!
Това "никога" е станало още преди да тръгнеш или спреш!
Това "никога" ти е сто процентова измама!
Звучи ми някак си банално,
звучи ми блудкаво дори.
Даже лицето ти виси измамно,
когато изричаш тези думи.
Никога стана вече някога,
а пък някога стана сега!
Клетвите и гордостта се свлякоха.
"Никога" е най-тежката заблуда!
© Милена Йорданова All rights reserved.
