Върви си, сеячо. Тука нямаме ниви.
Ръждясват отдавна браните криви.
Засяли сме всичко с мак и със къклици,
и държим във ръце не дикани, а бъклици.
Ти със работи празни недей се измъчва!
Я ела, поседни с нас на масата в кръчмата.
Да попееме песни, и да пием и плачем –
от това се нуждаем, не от разни сеячи.
(вдъхновено от https://otkrovenia.com/bg/prevodi/seyach-2)
© Cucurbita Maxima All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
