Към сърцето си

Poetry » Love

1.3K 0 4

Плътта ми е грешна. Прости ми, сърце!
Прости, че те мъча с години!
Ти си толкова малко, а силно за две...
За всичките болки прости ми!

За разума, който вървя срещу теб,
за всички действия грешни -
прости ми, сърце... Не угасвай във мен.
Мога само пред теб да съм честна.

Прости ми, сърце... Прости ми, прости
затуй, че в гърди те притисках!
Прости ми, сърце, и дъх поеми...
Аз друго от тебе не искам.

Безмилостно взимах с пълни ръце
и ненужно от тебе раздавах.
За всичката мъка прости ми, сърце!
Само обич от днес ще ти давам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

shkaf4eto (Валентин Добрев)

Поздрав за хубавия стих!
Браво!

<a href="http://www.gifzona.com/small_img.htm" target="_blank">
<img src="http://www.gifzona.com/i/smile/009.gif" title="картинки для блогов" border="0"></a><br>

2010-07-13T11:00:58+03:00
agapeiya_polis (Агапея Полис)

Точно така...но то - сърцето не решава ли само кога и на кого да дава, макар и да изглежда, че не заслужава...

2010-07-13T10:59:53+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Браво, миличка!!!

2010-07-13T10:51:04+03:00
adi_adi_adi (Ади)

Поздрав за стиха ти, Петенце
Сърцето тайничко от разума прощава,
боли го, но с любов се врича
и нужно е от него да раздаваш,
не с разум, със сърцето се обича

2010-07-13T10:29:10+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0