Към теб
Към теб пътувам в тишината...
И не зная колко още ми остава.
Да те открия, да ти кажа.
И накрая всичко с тежест да призная.
Колко още ще ми липсваш...
Колко още ще те търся...
Искам всичко романтично да си върна.
И да започна всичко отначало...
Колко нощи,колко дни...
И несбъднати хиляди мечти.
И ето,че накрая те намерих.
Но за кратко.
По теб очите си изплаках...
Сърцето ми превърна в жива рана.
Пътувам днес самотна в тишината.
А в мен бушува празнотата.
Няма място за наслада.
Само любовна мъка ми остава...
С болка във гърдите си отивам.
И късно е за всичко.
Думите изглежда са излишни...
Ти вече си толкова далече.
Обикнал друга,с пламенна любов...
А мен оставяш да те търся.
И самотна да се завръщам.
А вече всичко тъне във забрава.
Искам да избягам...
Искам да се скрия...
Защото в живота изглежда
всичко е измама...
© Благослава Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Понякога,когато красотата на едно произведение е очевидна,думите са излишни.
-
Бостан смятам,че ако настинете това няма да бъде проблем,защото на познатата улица ще срещнете някоя безчувствена жена,която ще ви стопли.
Доколкото салфетките съжалявам,че съм ги свършила иначе с най-голямо удоволствие бих ви изпратила една в случай,че ви потрябва и като става въпрос за чувства оставете ги на хора,които наистина познават болката. -
Написано с толкова чувство..
-
И ти си слушала на Слави "Жива рана", май. Като гледам болшинството от публикуваните творения са все "ред сополи - ред сълзи". Голямо реване пада напоследък в сайта и големи болки хвърчат от ляво и дясно. Ще взема следващия път, като влизам да чета - да се запася със салфетки и носни кърпички, че като му ударя и аз един рев, поне после да не изляза мокър на улицата и да взема да настина.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
