Blagoslava77 (Благослава Георгиева)
63 17
15.12.2013 г., 19:47 ч.

Към теб 

  Поезия » Любовна
659 0 4

Към теб пътувам в тишината...

И не зная колко още ми остава.

Да те открия, да ти кажа.

И накрая всичко с тежест да призная.

Колко още ще ми липсваш...

Колко още ще те търся...

 

Искам всичко романтично да си върна.

И да започна всичко отначало...

Колко нощи,колко дни...

И несбъднати хиляди мечти.

И ето,че накрая те намерих.

Но за кратко.

 

По теб очите си изплаках...

Сърцето ми превърна в жива рана.

Пътувам днес самотна в тишината.

А в мен бушува празнотата.

Няма място за наслада.

Само любовна мъка ми остава...


С болка във гърдите си отивам.

И късно е за всичко.

Думите изглежда са излишни...

Ти вече си толкова далече.

Обикнал друга,с пламенна любов...

А мен оставяш да те търся.


И самотна да се завръщам.

А вече всичко тъне във забрава.

Искам да избягам...

Искам да се скрия...

Защото в живота изглежда

всичко  е измама...

 

© Благослава Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Понякога,когато красотата на едно произведение е очевидна,думите са излишни.
  • Бостан смятам,че ако настинете това няма да бъде проблем,защото на познатата улица ще срещнете някоя безчувствена жена,която ще ви стопли.
    Доколкото салфетките съжалявам,че съм ги свършила иначе с най-голямо удоволствие бих ви изпратила една в случай,че ви потрябва и като става въпрос за чувства оставете ги на хора,които наистина познават болката.
  • Написано с толкова чувство..
  • И ти си слушала на Слави "Жива рана", май. Като гледам болшинството от публикуваните творения са все "ред сополи - ред сълзи". Голямо реване пада напоследък в сайта и големи болки хвърчат от ляво и дясно. Ще взема следващия път, като влизам да чета - да се запася със салфетки и носни кърпички, че като му ударя и аз един рев, поне после да не изляза мокър на улицата и да взема да настина.
Предложения
: ??:??