Към теб
Към теб пътувам в тишината...
И не зная колко още ми остава.
Да те открия, да ти кажа.
И накрая всичко с тежест да призная.
Колко още ще ми липсваш...
Колко още ще те търся...
Искам всичко романтично да си върна.
И да започна всичко отначало...
Колко нощи,колко дни...
И несбъднати хиляди мечти.
И ето,че накрая те намерих.
Но за кратко.
По теб очите си изплаках...
Сърцето ми превърна в жива рана.
Пътувам днес самотна в тишината.
А в мен бушува празнотата.
Няма място за наслада.
Само любовна мъка ми остава...
С болка във гърдите си отивам.
И късно е за всичко.
Думите изглежда са излишни...
Ти вече си толкова далече.
Обикнал друга,с пламенна любов...
А мен оставяш да те търся.
И самотна да се завръщам.
А вече всичко тъне във забрава.
Искам да избягам...
Искам да се скрия...
Защото в живота изглежда
всичко е измама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Благослава Георгиева Всички права запазени
