Към вечността

Като щастието кратък е живота,

звездата ми на залеза стои,

изпълнен съм с чувството на скота

изживяващ последните си дни.

За живота си съм спокоен,

изпълних своите задължения,

живях живот мирен и достоен,

не желая чужди мнения!

По моята пътека ще си тръгна,

често извиваща като змията,

от пурпурния залез не ще се върна

назад отново на земята.

Ще литна като призрак към звездите,

ще стигна слънчевата стая,

там, в нея ще намеря вратите,

зад които са Ада или Рая!