Къпани мисли
Като на лъгано дете
душичката ми се е свила.
Изкъпах се. Ти не дойде.
Язък за къпането, мила.
Въпросът е по същество:
изобщо за какво се къпя?
И да те мисля. За какво?
Язък за мисленето, скъпа.
Тя стана като оня ден.
Такова бръснене ударих!
И още помня, че дойде,
обаче за какво – забравих.
Пред огледалото стоях
с остатъци от разни мисли,
които щях да кажа, щях,
но ми се сториха нечисти.
Днес в огледалото ми пак
той утешително се кланя –
излъганият стар глупак.
Обаче друго е – след баня.
Отвънка чист съм и отвътре.
Е, погледът ми нещо мътен,
но пък душа ми е бистра
и в мека топлина обляна!
А тия мисли ги измислих,
за да не кажа, че те няма.
© Райчо Русев All rights reserved.
