Кърт и птица
Там някъде под храсти и треви, дълбоко под забравен горски път,
далеч от шум и слънчеви лъчи живеел сам като отшелник кърт.
Из мрачното си царство, без да спре, проравял той тунел подир тунел
и нощ във нощ преливали безчет, че земните недра не знаят ден.
Обичал той дъха на черна пръст, прегръдката на лепкавия мрак,
ако за миг покажел се навън, припряно бързал да се върне пак.
Ала веднъж не щеш ли, за беда, тунелът срутил се, тъй изведнъж
и буци кални в тихата гора посипали се като черен дъжд.
Застинал къртът – ден било навън и парнала го бяла светлина,
ала по-бяла и от слънчев лъч, току до него, пърхала една
самотна птица – като топъл дъх, тъй лека, сякаш въздух окрилен,
по-мека от прохладен горски мъх, изящна като късче от небе,
така различна в свойта красота, че въпреки невиждащия взор,
дълбоко във къртичата душа изтръгнал се изпепеляващ стон.
Ненужни били слепите очи, в сърцето си той цяла я видял
и болка непозната допреди запалила в гърдите му пожар.
„Ела със мен”, пошепнал прималял, „за тебе аз чертог ще съградя,
не ще ти липсва нищо в моя свят, земята ще обърна за храна,
от корен ще ти изплета легло, подземните реки ще уловя,
поискаш ли – за мен ще е закон желанието ти да утоля.”
„Тогава дай ми полетно небе”, прошепнала му птицата без глас,
„и глътка слънце в тръгващия ден, и вятър рошав в моите пера.
Не виждаш ли, че твоят свят от кал на моя дневен свят е негатив
и твойта страст към мене е капан, във който ще изтлее моят лик?”
И отлетяла. Плясък на криле от нож по-остър въздуха пробол,
а тънкото незримо острие пронизало къртичото око
до дъно. Чак до болната душа и слепи сълзи бликнали без брод
оттам, където невъзможен блян, отронил се във мъртворóден плод.
Дотук с клишето, че противоположностите се привличат...
© Росица All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Невероятно е!Харесвам птицата! Не се учудвай! Ако бях следвала този начин, щях да пропусна много болка и разочарования! Обещанията са красиви, но само когато искаме да постигнем целите си! Птица не би оцеляла там долу - къртица не може да стане. Извини ме, ако ти звучи цинично, но красотата е в естествените неща и саможертвата не помага!
-
Блестящо е! Прекрасен стих!
-
Била съм и кърта и птицата ... и оттогава все се опитвам да ги помиря.
Ивон, Илко, Вилдан, Сеси - благодаря, че бяхте тук
-
Двата свята, тъй различни! Благодаря ти за хубавата приказка!
-
Поздравления за идеята и изпълнението!
-
Хареса ми твоята приказка, Роси!!!
-
Митко - от цикъла "приказки за възрастни"
Вальо, о, Вальо - разбира се, че ще ти повярвам. Ако поне веднъж си пускал твоята птица на свобода, няма как това да не е оставило белег в душата ти. Прочети ме, когато можеш...
Роза - благодаря ти, че пак ме навести;
Боромир - Ин и Ян, черно и бяло, мрак и светлина - без едното, другото е невъзможно, разделени заедно и пак няма модел, няма житейски шаблон, понякога се допълват като парчета от един пъзъл, а друг път са напълно несъвместими.
Благодаря на всички ви -
Тая безнадеждност, която срещам в твоята хубава приказка винаги ме е измъчвала. Тая безнадеждност и обреченост - истинската - която отнася Леон, която отнася Белмондо, която почти до крайност избухва в руските детски и военни филми... ето това е животът. Жесток и истински. Точен.
И тъкмо там, на края отронвам по някоя сълза, докато Стинг пее The shape of my heart, и разбирам, че смъртта е част от истинската, неизбежна красота на живота, и че нашият свят от стъкло, бетон и свинеферми е клетка - илюзия... и ние сме забравили какво е животът. Колко е скъп. И колко е важна красотата на нещата - такива каквито са - а не преминали през доменни пещи, химически заводи, фурнировани, поцинковани...
Поздрав -
http://www.youtube.com/watch?v=locIxsfpgp4 -
Напомни ми приказката за Малечка- палечка. Не мога да кажа кое ми харесва повече.Поздрав, Роси
-
Страшно ми хареса! Много, много си талантлива!
Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че преди много години написах приказка с почти същия сюжет и същата главна идея? Само че моите герои бяха слънчево зайче и охлюв.
Искам да се връщам по-често към твоите стихове. Ще го правя, когато мога.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
