Jul 16, 2011, 4:39 PM

Къщата 

  Poetry » Other
1135 0 20
Къщата
в края на последната редица
сред листака подивял и виещ
килнала снага като старица
вече век скръбта си тихо крие
бурен само избуял нагъсто
пръска люта миризма нахално
птиците гостуват тук на пръсти
спомен за отминала виталност
вишневият цвят забравил радост
вече през стъклата не наднича
тичинки-сълзи блестят нахалост ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нелиса All rights reserved.

Random works
: ??:??