ananel (Нелиса) ananel (Нелиса)
2 77
Jul 16, 2011, 4:39 PM

Къщата

  Poetry » Other
1.4K 0 20

 

 

Къщата

 

 

в края на последната редица

сред листака подивял и виещ

килнала снага като старица

вече век скръбта си тихо крие

бурен само избуял нагъсто

пръска люта миризма нахално

птиците гостуват тук на пръсти

спомен за отминала виталност

вишневият цвят забравил радост

вече през стъклата не наднича

тичинки-сълзи блестят нахалост

няма кой в любов да им се врича

не съзрява плод в утроба пуста

тишина отвсякъде прелива

не проскърцва и дъската в пруста

... в самота на свой ред си отива...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нелиса All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0