Къщата
Къщата
в края на последната редица
сред листака подивял и виещ
килнала снага като старица
вече век скръбта си тихо крие
бурен само избуял нагъсто
пръска люта миризма нахално
птиците гостуват тук на пръсти
спомен за отминала виталност
вишневият цвят забравил радост
вече през стъклата не наднича
тичинки-сълзи блестят нахалост
няма кой в любов да им се врича
не съзрява плод в утроба пуста
тишина отвсякъде прелива
не проскърцва и дъската в пруста
... в самота на свой ред си отива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нелиса Всички права запазени
