ananel (Нелиса) ananel (Нелиса)
2 77
16 jul 2011, 16:39

Къщата

  Poesía » Otra
1.4K 0 20

 

 

Къщата

 

 

в края на последната редица

сред листака подивял и виещ

килнала снага като старица

вече век скръбта си тихо крие

бурен само избуял нагъсто

пръска люта миризма нахално

птиците гостуват тук на пръсти

спомен за отминала виталност

вишневият цвят забравил радост

вече през стъклата не наднича

тичинки-сълзи блестят нахалост

няма кой в любов да им се врича

не съзрява плод в утроба пуста

тишина отвсякъде прелива

не проскърцва и дъската в пруста

... в самота на свой ред си отива...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нелиса Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0