КЪЩАТА НА „СТЕФАН БОГОРИДИ”

... къщата, която онзи ден

някакъв си бизнесмен я купи,

беше с век по-стара и от мен,

с две стайчѐта – мънички хралупи,

оцеляла в не един пожар,

беше още хубава – и я̀ка,

спеше в нея градския клошар –

топлеше се с псето на матрака,

някога, когато бях дете,

в дворчето ѝ си берях смокини,

днес разбрах, подкарал към стоте, 

миналото пет пари не чини! –

построена с толкова любов,

къщата и днес си беше важна, 

утре блокът тук ще е готов –

с тъпата табела – „Разпродажба”! –

багерът свирепо изръмжа,

изрева проклетият булдозер,

милото къщѐ! – не издържа,

срина се в изсъхналите рози,

и един прекрасен бизнесмен

в уличката „Стефан Богориди”

с устрем горд и поглед на кретен

риташе строшени керемиди,

със клошаря пих менте мавруд,

и замезих с кучешки саламец...

Вече знам какво е кучи студ! –

да си жив – без минало и памет.