May 1, 2012, 7:54 PM

Късна песен

  Poetry » Love
811 0 0

Късна песен

 

Ще ме потърсиш някой ден

във късна есен

и на залез слънце.

Ще ме потърсиш

да стоплиш пак сърцето си,

изстинало отдавна,

ще ме потърсиш пак

утеха да намериш,

но тогава,

когато ме потърсиш,

ще бъде вече много късно.

 

Ще найдеш

пътната врата заключена

и незабравки –

поникнали от камъка.

 

Това ще бъде упрекът към теб,

че от камък са поникнали,

а в твоето сърце –

била съм във забрава.

Тогава,

ще си спомниш може би

онзи ден,

във ранна пролет

и на изгрев слънце,

когато бях ти казала,

че вечно ще те любя.

Ще те заболи ли ?

 

Мене няма да ме има –

оназ девойка,

която казваше, че си ù скъп;

скъпи сме си,

защото детството е скъпо,

но то незабелязано

и бързо си отива.

 

В този мрак

ще усетиш вкус на гнило,

ще капят увехнали листа,

ще почувстваш,

че нещо си отишло –

толкова невъзвратимо.

 

Годините,

слабостта на спомените,

те не могат да ни върнат

истинския миг.

 

Звездите уплашено ще трепкат,

луната ще залее

с бледа светлина небето.

В сянката на клоните

ще видиш две протегнати ръце,

но да ги докоснеш няма да успееш,

сенки ще са те.

 

Тръгни си бавно,

без да се обръщаш.

Спомни си детството,

момичето, което бях,

и сълзите горещи,

с които,

любовта към теб изтрих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Петракиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...