May 1, 2012, 7:54 PM

Късна песен

  Poetry » Love
806 0 0

Късна песен

 

Ще ме потърсиш някой ден

във късна есен

и на залез слънце.

Ще ме потърсиш

да стоплиш пак сърцето си,

изстинало отдавна,

ще ме потърсиш пак

утеха да намериш,

но тогава,

когато ме потърсиш,

ще бъде вече много късно.

 

Ще найдеш

пътната врата заключена

и незабравки –

поникнали от камъка.

 

Това ще бъде упрекът към теб,

че от камък са поникнали,

а в твоето сърце –

била съм във забрава.

Тогава,

ще си спомниш може би

онзи ден,

във ранна пролет

и на изгрев слънце,

когато бях ти казала,

че вечно ще те любя.

Ще те заболи ли ?

 

Мене няма да ме има –

оназ девойка,

която казваше, че си ù скъп;

скъпи сме си,

защото детството е скъпо,

но то незабелязано

и бързо си отива.

 

В този мрак

ще усетиш вкус на гнило,

ще капят увехнали листа,

ще почувстваш,

че нещо си отишло –

толкова невъзвратимо.

 

Годините,

слабостта на спомените,

те не могат да ни върнат

истинския миг.

 

Звездите уплашено ще трепкат,

луната ще залее

с бледа светлина небето.

В сянката на клоните

ще видиш две протегнати ръце,

но да ги докоснеш няма да успееш,

сенки ще са те.

 

Тръгни си бавно,

без да се обръщаш.

Спомни си детството,

момичето, което бях,

и сълзите горещи,

с които,

любовта към теб изтрих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Петракиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...