Късна пролет
Тази пролет е толкова късна…
и премръзнала в сиво очакване
Ветрове я мечтаха… Невръстна.
Стана бяла невеста на Слънцето.
И зелените пъпки в душите
ни разлистват красиво и поривно.
Нацъфтяха коприви в сълзите
на забравени в мислите облаци.
Зажужаха пчелите – копнежи,
аромат да събират от времето...
С теб сме два влюбени таралежа,
свили се във бодли от проблемите.
Тази пролет е толкова късна...
плодовете ù зреят в сърцата ни.
Някой ден, щом със дъх ги откъснем,
ще повярваме в нашето лято.
© Михаил Цветански All rights reserved.
