Късно е мечти застинали да събудиш,
да съживиш чувства накърнени,
с поглед уморен
към пътя утъпкан се взираш,
но не откриваш
търсените топли очи.
Сега, когато на прага е старостта,
сгрява те само споменът далечен,
неспособен си годините да върнеш
и онези сълзи горещи да целунеш.
Сега си сам и самотата те притиска,
така ти живота си предопредели.
Погубил любовта в онези верни очи,
късно е да скубеш вече посивелите си коси.
© Мима All rights reserved.