Късно е мечти застинали да събудиш,
да съживиш чувства накърнени,
с поглед уморен
към пътя утъпкан се взираш,
но не откриваш
търсените топли очи.
Сега, когато на прага е старостта,
сгрява те само споменът далечен,
неспособен си годините да върнеш
и онези сълзи горещи да целунеш.
Сега си сам и самотата те притиска,
така ти живота си предопредели.
Погубил любовта в онези верни очи,
късно е да скубеш вече посивелите си коси.
© Мима All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
