Есента - сезон на равносметка, сезон на мъдрост, сезон на тъжна красота
Finished
Есента е сезон, но нерядко и състояние. Есента е преход, но и багри. Есента е предчувствие за студа, но и за пеещите цепеници в камината...
Или както казва ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова) "Есента редува всичко, както си поиска и всеки лист политнал е въздишка. И есен е, защото за творците има бял лист, перо, палитра и усмивка. Днес е световният ден на усмивката!"
Опишете я така, както я чувствате, с развяващи се коси от цветни листа или пък с наметало от тиха меланхолия, а аз ви пожелавам Успех!
Общи условия за Предизвикателствата:
Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
/безглаголно/
Трудна, но сладка. Есенна обич.
Цветна палитра от багри и вкус.
В прага залостени пламък и горест.
Мисли греховни с житейски привкус. ...
В нозете ми октомври кротко спи
и в своя сън рисува ме щастлива,
а рижав вятър в старите липи
от злато изковава му статива,
на който той – художник самоук, ...
И се превърнах в есен изведнъж,
угасна лятото в очите уморени.
От тях наместо смях, потече дъжд
и плъзна хлад по тънките ми вени.
А златото на моите коси ...
Увисна вечерта - въздушна детелина,
върху клона гол на залеза запален.
Хлъзва чевръстата си сянка, като глина,
в гаванките горещи на мойте длани.
Октомври е - смарагдово дърво ...
Месец септември се тихо замисля
и тайно проронва листа в тишината.
Лее клавирни есенни мисли,
вплетени във септемврийска соната.
Закапва есенен дъжд във екстаз. ...
Влюбена съм във всяка есен, в която
слънцето бродира оранжева шевица,
а времето спира и придремва за кратко
върху листата на огнена, дива лозница.
Есента, която напук на прогнози ...
Обичам есента. Тя е различна,
променлива и с много неизвестни.
За някои е може би безлична,
ала за нея има много песни.
За мене е вълшебница чудата, ...
Септември е букет от цветове,
които се превръщат в чисто злато.
Светът въздъхва, леко уморен,
прощава се с последните моменти лято.
Днес слънцето стои на кръстопът - ...
Жълтеят днес под слънцето листата,
Художник някакъв е минал тук!
Премени ярки кипрят дървесата.
Уж същ света, а вече странно друг!
Разпъват пак пердета и мъглите. ...
Вървя по октомврийското поле,
а всичко изгоряло е ... и тъжно.
Над мен синее жаркото небе,
душата сякаш с трясък се прекърши.
Вървя и вдишвам пепелната прах, ...
Есента е сезон на домашен уют,
аромат на сладкиш със канела.
Но в очите ти пак виждам смут.
Откъде ли тъга се е взела?
Колко песни прочетохме двама? ...
Есен е и пак броя листата,
и чадърите, и мацките под тях...
Вече скрили са на топличко бедрата
и изглеждат сякаш не познават грях...
Тъй ли е, не смятам да гадая, ...
Разхождам се из Западния парк,
наметнала жарсената жилетка.
Отпивам от уиски „Къти Сарк“
и правя си сезонна равносметка.
Поредното ми лято отлетя - ...
По улиците ветрове танцуват,
поканили на валс цял куп листа.
Въртят се силно, ала се преструват,
че друг оставя стъпки по пръстта.
От шеметният танц звезди немеят, ...
Денят разтваря острите си ножици
да си направи есенна украса.
Изрязва първо къдравите облаци
като дантела за салонна маса.
Нагъва в чудно оригами изгрева, ...
Есенни листа се сипят в тишината,
И пак по пътя скитам се сама,
Златно и червено заменят синевата,
А вятърът ми шепне за стари времена.
Дърветата със нежност се сбогуват ...
Защо твърдят, че есента е тъжна –
листата ѝ са хиляди слънца,
които топлината с жар поддържат
в сезона на разбитите сърца.
И не дъждът сълзите насъбрал е, ...
Като карфици във паметта ми
мигове нови сега се забиват.
Радост, успехи, провали и драми;
с нея вселената аз преоткривам.
В мене е пролет, нищо че есен ...
Есента излита от залеза в небето
самотна птица сякаш скита, след лятото горещо.
С ветровете маха, от дърветата за сбогом
лисата спомени разнасят, радостни и лоши!
Пориви отекват в тиха, смирена тишина ...
Късната любов е като късното море,
денят все по-свидлив е, вятърът реве гръмлив,
вълните стават все по-бесни.
Неуморно облаците шетат в отеснялото небе,
клето слънцето наднича из пролуки тесни. ...
Полетата пак са с' зелена наметка.
За танц са готови с игрива кокетка.
На бала със маска пристъпват чевръсто
като герои се перчат вездесъщо.
Добре, че октомври поплака обилно. ...