Jun 20, 2020, 9:10 PM

Късно, по-късно от всякога

  Poetry » Love, Other
956 6 12

Късно, по-късно от всякога

 

 

Топло е, топло в съня на нощта, 

тихо цветята будуват. 

Няма да видиш лицето си там, 

диви мечти се целуват. 

 

Меко пристъпва душа-светлина, 

шие сама цветни ризи. 

Бди зад завеси и мокра луна, 

тихо в сърцето ти слиза. 

 

Тъмно е вече за будни вини, 

вятър на лек се преструва. 

Моли се: танца за миг запомни, 

утре с листата да плува. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Толкова красиво и силно е описано всичко, че докато четях все едно гледах филм в главата си. Много ми хареса този стих, поздравления!
  • Много се радвам, че ви хареса! Благодаря за споделеното!
  • Много красиво!
  • Много красиво! 💖🌸🌹 Поздравявам те, Йоана!
  • Благодаря ви! Да имате хубав ден и много вдъхновение!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...