Jan 4, 2019, 11:52 PM

Лабиринт

  Poetry
854 6 9

Припламва мрака

от непокорните

ми мисли...

Среднощно бдение,

съдбата - разнищва!

Тъмно е в лабиринта

и търся вярната посока!

Къде е луната?

Нима е заспала!

Сред облаци черни...

А мрака се спуска

и с ледени пръсти -

докосва душата!

И този вик на самота,

как само във вените

пулсира и ме докосва...

И така напира в мен

да каже - стига...!

Изгубих се в лабиринта

от толкова издигнати стени,

високи, дръзки, недостъпни.

Пълзи мъглата и ги скрива

и само тихите ми стъпки,

отекват като екот в тишината!

Вървя - към себе си вървя!

А мислите припламват в мрака,

сълза отрони се в нощта,

търкулна се и тъй засвети

с мека топла светлина...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изгубих се в лабиринта
    от толкова издигнати стени,
    високи, дръзки, недостъпни.
    Пълзи мъглата и ги скрива
    и само тихите ми стъпки,
    отекват като екот в тишината...
  • Васе, благодаря ти!Разбира се,че ще излезем от лабиринта!
    Веси, благодаря за хубавия коментар и поздрав!
    Мария, благодаря ти за хубавите думи и коментар!Прегръщам ви!
    Пожелавам ви хубава вечер и нови творчески успехи!
  • Не мога да не изразя възхищението си от този невероятен сюрприз, Катя! Силен стих! Изключителен финал! Благодаря! Всичко друго е излишно. Приеми една приятелска прегръдка.от мен!
  • Отново вълнуваш сърцата, Кате! Поздрави и от мен!
  • Трудно, но ще излезнем от лабиринта!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...