Jan 4, 2019, 11:52 PM

Лабиринт

  Poetry
853 6 9

Припламва мрака

от непокорните

ми мисли...

Среднощно бдение,

съдбата - разнищва!

Тъмно е в лабиринта

и търся вярната посока!

Къде е луната?

Нима е заспала!

Сред облаци черни...

А мрака се спуска

и с ледени пръсти -

докосва душата!

И този вик на самота,

как само във вените

пулсира и ме докосва...

И така напира в мен

да каже - стига...!

Изгубих се в лабиринта

от толкова издигнати стени,

високи, дръзки, недостъпни.

Пълзи мъглата и ги скрива

и само тихите ми стъпки,

отекват като екот в тишината!

Вървя - към себе си вървя!

А мислите припламват в мрака,

сълза отрони се в нощта,

търкулна се и тъй засвети

с мека топла светлина...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изгубих се в лабиринта
    от толкова издигнати стени,
    високи, дръзки, недостъпни.
    Пълзи мъглата и ги скрива
    и само тихите ми стъпки,
    отекват като екот в тишината...
  • Васе, благодаря ти!Разбира се,че ще излезем от лабиринта!
    Веси, благодаря за хубавия коментар и поздрав!
    Мария, благодаря ти за хубавите думи и коментар!Прегръщам ви!
    Пожелавам ви хубава вечер и нови творчески успехи!
  • Не мога да не изразя възхищението си от този невероятен сюрприз, Катя! Силен стих! Изключителен финал! Благодаря! Всичко друго е излишно. Приеми една приятелска прегръдка.от мен!
  • Отново вълнуваш сърцата, Кате! Поздрави и от мен!
  • Трудно, но ще излезнем от лабиринта!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...