Las mariposas dentro de mi
„Надежда - други златни рибки няма.“
В. Чернев
Скъпи мой, тъй добър и далечен,
плаче дъжд и е тъмно навън...
Само вятърът в тъжната вечер
разговаря със мен, като в сън..
И ме пита: Боли ли те много?
Тъй самотна, не те ли е страх?
Не звъни ли във тебе тревога,
че мечтите ще станат на прах?
Аз мълча. Но в сърцето изгрява
една малка зелена звезда... -
Тя към теб е прозорче. И зная -
щом се съмне, ще дойдеш с деня.
И пристъпвам в пътеката крехка
между мойта и твойта душа...
Златна рибка е тая надежда -
да те имам, дори и Така...
© Ваня Радовенска All rights reserved.
