Не ме упреквай, мила,
не се сърди,
че повтарям колко много
те обичам,
това е , както казват,
може би,
моя лебедова песен
за момиче.
Ех, лебед аз не съм
и не бих могъл да бъда,
но бленувам в последния
си сън
с крилата му да те
прегърна.
От белите крила ще ти прелея
моята любов унесен
и свободата да летиш
в небето,
а когато бурен вятър
те подеме
ще чуваш отглас от
лебедова песен.
© Валентин Василев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
