Не ме упреквай, мила,
не се сърди,
че повтарям колко много
те обичам,
това е , както казват,
може би,
моя лебедова песен
за момиче.
Ех, лебед аз не съм
и не бих могъл да бъда,
но бленувам в последния
си сън
с крилата му да те
прегърна.
От белите крила ще ти прелея
моята любов унесен
и свободата да летиш
в небето,
а когато бурен вятър
те подеме
ще чуваш отглас от
лебедова песен.
© Валентин Василев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
