Mar 13, 2005, 3:14 PM

Леден полъх 

  Poetry
1289 0 0
Сърцето ми е ледено. За Бога, то не може да обича...
Вместо от кръв то задвижва се от силна отрова
и тя из вените потича...
Очите ми са ледени кристали, никой в мен не може огънят да разпали.
Вместо нежна целувка сладка аз смърт подарявам...
В душата внимателно се взирам, спомените заличавам,
сърцето в дълбока ледена обвивка обковавам...
Мислите ти, чуствата ти... всичко замразявам...
Само болка и разочарование на всеки причинявам...
До всичко що се докосна с ледения си дъх - унищожавам.
Студенината е вече заела място важно ..запълва всяка част от мен.
Бягай далече, освен ако не искаш да станеш така бездушен, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Николова All rights reserved.

Random works
: ??:??