Леден спомен
Не вярвам на очите ти красиви,
на думите, кънтящи във нощта.
Не вярвам на ръцете ти игриви,
на порива-жарава във кръвта.
Отиде си наивната ми младост,
изгуби се детинският ми смях,
във ъгъла е земната ми радост,
прокудена от нечий мъжки грях.
Пълзи по тялото ми празнотата,
като студена, ледена мъгла,
опитвам се да разруша стената,
която съм издигнала сама.
Не искам да печеля любовта ти
с фалшиви, но копринени лъжи
и да превърна в есен пролетта ти,
с изгубилите вярата очи.
Защото първата любовна глътка
от спомени не трябва да горчи,
а се нуждае от взаимна тръпка,
споделяна на четири очи.
© Наташа Басарова All rights reserved.
