Ледена приказка
След тебе мирише на зима.
По ноздрите на застиналата памет
полепват стоманени стружки –
снежинките.
Изплитат бели дантелени мрежи
по стените на стаята.
И рисуват танцувални витражи
по стъкленото око
на прозореца.
Затрупани в сребърен прах,
всички книги си доспиват
по последните страници.
Ронливи са чашите
от последната среща.
Всичко наоколо стене от крехкост.
А леглото е лобното място
на спомена.
Запази тишината!
Лека нощ!
Сто години ще трябва да...
Спри! Това е друга
някаква приказка.
Ще поплача.
Освободи онова стъкълце от окото си!
Ето ръката ми! Ела, да послушаме
как под нозете ни
никнат кокичета!
© Миглена Цветкова All rights reserved.
