goredoly (Миглена Цветкова)
407 2913
9.12.2016 г., 0:17 ч.

Ледена приказка 

  Поезия » Свободен стих, Друга
465 3 10

След тебе мирише на зима.
По ноздрите на застиналата памет
полепват стоманени стружки –
снежинките.
Изплитат бели дантелени мрежи
по стените на стаята.
И рисуват танцувални витражи
по стъкленото око
на прозореца.
Затрупани в сребърен прах,
всички книги си доспиват
по последните страници.
Ронливи са чашите
от последната среща.
Всичко наоколо стене от крехкост.
А леглото е лобното място 
на спомена.
Запази тишината!
Лека нощ!
Сто години ще трябва да...
Спри! Това е друга
някаква приказка.
Ще поплача.
Освободи онова стъкълце от окото си!
Ето ръката ми! Ела, да послушаме 
как под нозете ни
никнат кокичета!

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много, много хубаво...
  • Всички вие сте много мили с мен и аз ви благодаря от сърце!
  • Много твое стихотворение! Крехък свят, в който ти благодаря, че ни допускаш!
  • Определено много ми хареса. Поздрави и от мен!
  • Хубаво е, Меги!
  • Миглена, благодаря ти затова, че ме направи съпричастна към твоята прекрасна приказка! Потопих се в нея! Поздрав!
  • "Ела, да послушаме как под нозете ни
    никнат кокичета!"

    Невероятен финал на това рядко оригинално стихотворение. Винаги ми е харесвал стила ти на писане, Миглена. Имаш талант!
  • Тъжно, но много красиво!
  • Хареса ми много:
    "Ето ръката ми! Ела, да послушаме
    как под нозете ни
    никнат кокичета!"
  • Въпреки дълбоката тъга, стихът е много елегантен, като стилна маркова рокля!
Предложения
: ??:??