Ледена приказка
След тебе мирише на зима.
По ноздрите на застиналата памет
полепват стоманени стружки –
снежинките.
Изплитат бели дантелени мрежи
по стените на стаята.
И рисуват танцувални витражи
по стъкленото око
на прозореца.
Затрупани в сребърен прах,
всички книги си доспиват
по последните страници.
Ронливи са чашите
от последната среща.
Всичко наоколо стене от крехкост.
А леглото е лобното място
на спомена.
Запази тишината!
Лека нощ!
Сто години ще трябва да...
Спри! Това е друга
някаква приказка.
Ще поплача.
Освободи онова стъкълце от окото си!
Ето ръката ми! Ела, да послушаме
как под нозете ни
никнат кокичета!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
