Ледена принцеса...
Подай ръката си без страх -
аз няма да те отведа по грешен път...
Трохите от сърцето ти внимателно събрах
и нежно ги поставих в своя женски кът...
Не се страхувай! Аз не съм отровна,
тъй както другите жени за тебе бяха...
И тяхната любов ли беше многословна,
или на прага на душата ти се смяха?
Недей ми отговаря... Няма нужда...
Аз зная, че това за теб са живи рани...
А аз съм "лошата", която ги пробужда,
да шепнат в тебе чувства неразбрани...
Аз зная и, че често ти се иска да ме мразиш,
и чак до заранта различни тактики опитваш...
Стъклата от очите ми грижливо пазиш,
целуваш ги, но болка даже не изпитваш...
Понякога се чудиш и дали ме има,
понеже моята прегръдка дава ти да дишаш...
И думите ми сякаш стоплят твойта зима,
а ти, като дете, по нейните стъкла чаровно пишеш...
Ръцете ми замръзнаха, но аз не се предавам,
обгръщам със душата си леда и ти живееш...
Учудваш се, че неделима част от тебе ставам
и леко с крайчеца на устните се смееш...
[...]
© Симона Гълъбова All rights reserved.
