Тази нощ снегът е навалял,
а до вчера лъхаше на пролет,
като истина светът е бял –
жива съм и още съм във полет!
Този ден не е обикновен,
в този ден родила съм се Аз,
Февруари, също като мен,
още заявява свойта власт.
Чуден дар дарила ми нощта,
с много обич, с мъничко тъга
до зори рисувала е тя
по стъклото ледени цветя!
Ваня Иванова
25 февруари 2018
© Ваня Иванова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
