Не мога да се правя, че не ми личи,
не мога да накарам Господ да ме заличи.
    Аз ти казвах всичко и всичко ти търпя,
но в един момент ти писна с мене да се занимаваш.
    И реши да пренебрегнеш всичко в теб,
и сега си ледено студена.
    Ледено студена съм и аз
и не искам допира на твоя глас.
    Не мога да те променя
и точно за това си те обичкам.
    Само днес дано да е така и от утре пак като преди...


    Но уви!!!
Не искаш повече да съм там,
правиш се, че аз не съществувам.
    Нека е така!!!
Щом ти си пожелала аз няма да те спирам
въпреки, че искам да те спра.
    Не мога да се променя!!!
Не искам да се променя... и ще усещам всяка болка.

    Да!!!
За теб ме заболя, и не исках да призная,
за това обидих теб и всички други.
Сега се мразя адски много,
защото съм дете, ненаучило се да цени
това, което има,
а живее във измислен стъклен свят.

          Лед пронизва моето сърце сега
и не мога на чуството да изменя.
          Исках да те чуя, да ти проговоря,
но както аз, така и ти си горда.
          Нереално извисена в небесата от теб бях...
но момента на раздяла така и не можах да преживея.
          Никога не ще съм способна на това!!!