Легенда за Боянския водопад
ЛЕГЕНДА ЗА БОЯНСКИЯ ВОДОПАД
Старинна легенда нашепва гората
за рицар безстрашен и смел като лъв.
В огнени битки калил си ръката,
щом рогът отекнел - бил винаги пръв.
В трудни моменти той царя си пазил,
с тяло засланял от вражия меч.
В кървава кал и по трупове газил,
врагът ужасен се разбягвал далеч.
С похвали и почести обсипал го вожда -
Боил го нарекъл и крепост му дал,
подарък направил му златна одежда,
приказен кон, меч и кинжал.
На пиршество шумно в двореца поканен,
в негова чест обявили турнир.
Болярите мразели рицаря страшен -
народът го тачел: за тях бил кумир.
В общата врява, музика, песни,
седял той бледен и с поглед унил -
едва се допирал до гозби чудесни,
от руйното вино дори не отпил.
Повикал го Царят и рекъл му благо:
- Кажи ми, Боиле, що тъй те мори?
Не свиди се мене, ни мило, ни драго,
ни врача ми личен, де всичко цери!
Цвета на войската ми - моята гордост,
не искам да бъдеш без битка пребит.
Измами те някой с някаква подлост -
ще бъде наказан: на кола побит.
- О, мой Господарю, пред теб коленича
и верен ще бъда доклето съм жив,
че тъжен съм днеска, това не отричам,
от сън се събудих жесток и горчив!
Боянската твърд що лани получих,
с горите над нея и бял водопад:
за него аз нещо в съня си научих -
тълкува го Вещер превит - белобрад.
В съня си видях аз красива девойка,
изящна и нежна - същинска сърна.
След нея пристъпваше вярната дойка -
защото девица не ходи сама.
Таз прелестна фея сърцето плени ми
и влюбени лудо ний свихме гнездо.
Не мина година с близнаци сдоби ни -
момче и момиче с коси от злато.
Но някой злодеи що трона ти искат,
решили от мене да почнат със зло.
Близнаците с камък във вира затискат,
а майка им вкупом сквернили! Било…
От срам и от мъка по рожбите свидни
в гората се скрила кървяща и луда!
Демони се кискат, зловещи, ехидни,
в тоз миг на безкрайна тъга и възбуда!
До бял водопад се намерила в здрача
и долу съзряла две малки телца.
От болка и обич в бездната скача -
в смъртта си да бъде със свойте деца!
Щом рицарят свърши, неловко мълчание
в тронната зала настъпи за миг
и само от факлите меко сияние
проблясваше в шлема на някой войник.
Пръв Царят съвзе се и тропна с меча:
- Я, вино налейте във всеки бокал.
Достатъчно чухме за сънища вече,
Боила ще женим - тъй дума съм дал.
И там появи се красива девойка,
изящна и нежна - същинска сърна.
След нея пристъпяше царската дойка,
защото княгиня не ходи сама.
И днеска, когато замръкнеш в гората
и сенки се спуснат над бял водопад,
сякаш, че някой ти хваща ръката
и кани те долу в бучащата хлад.
Георги Гълъбов
© Георги Гълъбов All rights reserved.
