Лек за любовта ми просто няма!
Две очи парещи, горящи
очакват те, но теб те няма.
Рани във душата ми кървящи,
причинени от измама.
Една любов несподелена,
изгаряща до корени сърцето.
Душата тъжна и ранена,
капки капят от лицето.
Лек ще търся за душата,
за да затворя тези рани.
Да отмия някак си тъгата,
да забравя твоите измами.
Сърцето от теб да излекувам,
да изтрия наште спомени.
С теб завинаги да се сбогувам,
чувствата да са заровени.
Лек за любовта си да открия,
да преглътна болката голяма.
Сълзите по лицето мога да изтрия,
но лек за любовта ми просто няма!
© Иваничка Петкова All rights reserved.
