Лека нощ, мамо!
Добре си ми дошла и тази вечер!..
Ей тука, до леглото приседни!…
При мене идваш толкоз отдалече
и носиш вяра в трудните ми дни…
Над мен се спускаш ти като утеха,
когато тъжен съм или унил,
обличаш ме със нежност като с дреха,
която с нищо аз не бих сменил!..
В очите си със хиляди въпроси,
ти милваш ме със слабички ръце...
Готова си товара ми да носиш,
за мене бие твоето сърце!...
И във душата става ми по-леко,
а в стаята нахлува светлина...
Целуваш ме и тръгваш си полека –
най-скъпата в живота ми жена!...
И нека лека е нощта ти, мамо,
и светъл да е звездният ти път!
Почувствал силата на твойто рамо,
не вярвам аз във мнимата ти смърт!...
© Роберт All rights reserved.
