Лека нощ, скъпи! Вече спя...
Богиня Ерато ни срещна внезапно.
Вероятно не е случайно.
Ти ме попита:
- Коя си? Шехерезада?
Така разказваш омайно!
Отговорих ти:
- Не. Аз съм Елена. Онази от Троя.
И за мен ти е съдено да умреш.
Бъди внимателен. Не ме настъпвай
по шлейфа на чистата ми бяла роба.
Желание имаш. Нямаш шагренова кожа.
Давам ти шанс - лебедова песен.
Учестен ти е пулсът. Тъмната нощ
разстави безмилостно дулото си
и нарешети душата ти с моите стихове.
Дали ще успее да ти разкрие в съня ти
тайните на моите полети.
И защо ме отвеждаш безмилостно
в лунния харем на Морфей.
Мен - розовопръстата Еос.
Знаеш ли, Данте почти не е спал,
пишейки божествената си комедия.
Ад или Рай предлагаш ми.
И в какво вярваш.
А всъщност да те попитам:
- Ти кой си? Екзотичният принц?
Не! Ти си „Царят е гол".
И трябва да те облека в стихове.
Обещавам ти. Честно. Имаш ги.
Накрая ще те почерпя
и с медена пита от рими.
Гладът ти е тлееща болка.
Ще я наситя.
После си лягам. Нали това искаш.
Виж, като звезда ти намигам.
Лека нощ! Ще спя до насита
под такта на пулса ти.
Само преди да си легна
ще се повдигна да те погледна...
Какво?...
В ресниците ти ли потрепнах
като сълзица?...
Всъщност аз ти казах -
за мен се умира...
Лека нощ, скъпи! Вече спя.
И сънувам екзотичния принц...
МУЗИКА>>>
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
