Mar 21, 2021, 10:34 AM

Лекувай ме нежно

  Poetry
564 0 0

Увиснала на кътниците
шести-седми,
горе вляво-вдясно,
на връв, промушена
през синусите;
със тъпото бръснарско ножче
си проправя път
към мозъка,
притиска го;
подпалва люти чушки
във очите ми
(настинката).

Единствено ръката си
да сложиш
върху кожата ми
със прохлада
искам;
да ми разтвориш аспирин
и да ми кажеш:
"На! Изпий го!";
да ми завиеш кръста
със одеалото
и да ме гледаш
как заспивам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...