Леля Мара чата набара
Вчера чистачката Мара,
отворен чата набара.
Седна тя, написа ника Вихрушка
и изгаси последната крушка...
Цяла нощ чати Мара, не спря,
даже разби две мъжки сърца.
На воля се вихри и писа,
даже админа на залата слиса.
Намери той Мара на сутринта,
танцуваща до компа със стара метла.
Уредила си бе среща като хлапе,
с някой си с ник Жан Маре.
Не го свъртя админа
та проучи господина.
Обичаше той леля Мара,
макар да бе луда и стара.
Тя го гледаше като свое дете,
всеки обед му слагаше да яде.
Нямаше да я пусне на гаме́ните,
че щяха да я изядат хиените!
Набързо проучи тоя Маре.
Не бе той никакво конте!
Вярно, пише стихове, цитираше поети,
беше пратил на Мара и „свои“ сонети.
Оказа се познат, господин Маре,
палеше той училищното котле.
Не бе ни поет, ни художник,
а стар и своенравен безбожник.
Харесваше го обаче админа,
шапка му сваляше на господина.
Познаваха се отдавна, от преди години,
криеше го в мазето, зад стари картини!
Гамен си беше админа,
но болестта му отдавна премина.
Маре го научи на много неща за живота,
на човечност, и че всеки си има лична голгота.
Затова остави ги админа,
да се срещнат двамина.
Не бе той съдник на чужда съдба,
та на любовта даде зелена светлина!
© SMooth All rights reserved.
