Mar 11, 2009, 2:52 PM

Летен полет

  Poetry » Other
799 0 1

Аз гледам облаците бели,
и сякаш че пътувам.
Летя из белите дантели
и чудя се дали сънувам?


Слънцето щастливо ме поглежда.
Небето облаците си нарежда.


Птиците край мен рисуват своя полет.
Нежният вятър косите ми гали.
От тук виждам всеки щастлив поглед,
всеки, докоснат от слънчеви пари.

С мен лети дъхът на лятото.
Превръща в песен всеки миг.
С мен лети безгрижно ятото
и чувам аз зад мен щастливия му вик.

Напоено всичко е със лято.
Летя и Слънцето със мен,
в една ръка държи то мен,
а в друга - лято!

Летя.
               Издигам се.
                                      Не спирам.
Все по-красиви небеса откривам.

Щастие моя полет бих нарекла.
И за нищо не бих от него се отрекла!     
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили All rights reserved.

Comments

Comments

  • Лети! Лети! Лети и откривай нови хоризонти, и посрещай нови изгреви, и се усмихвай!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...