Аз гледам облаците бели,
и сякаш че пътувам.
Летя из белите дантели
и чудя се дали сънувам?

Слънцето щастливо ме поглежда.
Небето облаците си нарежда.

Птиците край мен рисуват своя полет.
Нежният вятър косите ми гали.
От тук виждам всеки щастлив поглед,
всеки, докоснат от слънчеви пари.

С мен лети дъхът на лятото.
Превръща в песен всеки миг.
С мен лети безгрижно ятото
и чувам аз зад мен щастливия му вик.

Напоено всичко е със лято.
Летя и Слънцето със мен,
в една ръка държи то мен,
а в друга - лято!

Летя.
               Издигам се.
                                      Не спирам.
Все по-красиви небеса откривам.

Щастие моя полет бих нарекла.
И за нищо не бих от него се отрекла!