Лети, лети... перфоратор
шепот на вятър в листата на... бук.
Полъх замаян, нежен и страстен
златен прашец от летен копнеж.
Aко ме помниш,
погали ме, с нежен дъх...
Докато заспивам, гледаш...
с кадифени зеници...
Мирис на пепелява роза,
докосвана от слънчеви вопли.
Нима ще остане в стаята
тази вълшебно трепкаща тишина...
... и цокам, кликам и си пея...
фалшиво, уж песен за нея.
Не била вече никаква фея
лекичка, парообразна...
Ами лети с перфоратор бял,
цял съм онемял...
© Бисер Дръпничорапчев All rights reserved.
