Jun 4, 2012, 9:21 AM

Летящият Холандец (В град без Лорелай)

  Poetry » Love
1.1K 0 3
Не, не съм уморен - мога още еон да те търся, девет бала асфалт да ме люшкат в отчаян безкрай, да се блъскам в бетон, да се давя в неонови бързеи, във мъглата от смог да се вслушвам за теб, Лорелай.   Не, не се уморих да преследвам дълбокото синьо. Накъдето погледна зад борда, са твойте очи. Сред настръхнали остри антени, фабрични комини ще разпитвам за теб, Лорелай, затова не мълчи.   Не мълчи, Лорелай - без гласът ти съм сянка безплътна. Призови ме, да мога да срещна отново съня.  Вече вечност се мятам отчаян, проклет и безпътен, и не виждам къде се разделят  нощта и деня.   Нямам капка покой от мига, в който ти си отиде. Писна вятър в платната, а аз ослепях от тъга. И се лутам самотен, с надеждата пак да те видя и от теб прокълнáт, да разбия сърце на брега.      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...