Летящият Холандец (В град без Лорелай)
Не, не съм уморен - мога още еон да те търся,
девет бала асфалт да ме люшкат в отчаян безкрай,
да се блъскам в бетон, да се давя в неонови бързеи,
във мъглата от смог да се вслушвам за теб, Лорелай.
Не, не се уморих да преследвам дълбокото синьо.
Накъдето погледна зад борда, са твойте очи.
Сред настръхнали остри антени, фабрични комини
ще разпитвам за теб, Лорелай, затова не мълчи.
Не мълчи, Лорелай - без гласът ти съм сянка безплътна.
Призови ме, да мога да срещна отново съня.
Вече вечност се мятам отчаян, проклет и безпътен,
и не виждам къде се разделят нощта и деня.
Нямам капка покой от мига, в който ти си отиде.
Писна вятър в платната, а аз ослепях от тъга.
И се лутам самотен, с надеждата пак да те видя
и от теб прокълнáт, да разбия сърце на брега.
© Ели All rights reserved.
