Feb 16, 2014, 3:44 PM  

Левски

  Poetry » Civic
771 1 1

Портретът на Левски виси ли, виси,

портретът на Ботев мълчи ли, мълчи.

Макар, че не си сред нас, погледна ли в

очите сини, винаги потрепвам аз.

 

 

Храбър и безстрашен беше той,  Левски се нарича, нашият герой.                     Апостол за наш'та свобода, Апостол за нас и нашите деца.

Безстрашен със сърце орлово, ний не ще 

забравим неговото слово.

                                               

 

      На бесилото увисна с мисъл една,  да бъде свободна нашата страна.

      Винаги ще го помним, винаги ще го почитаме.

      Сина на България вечно ще обичаме.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никалас Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...