May 20, 2018, 3:21 AM

Лице

  Poetry
590 0 0

Не, нямам лице, лицето е скрито зад бомбето.

Няма нужда от лице, лицето е душа, душата е от дявола,

От небето идва само скръбта. Само и единствено скръбта.

 

Лицето е скрито зад чаша уиски, зад издялана от камък лула.

Лицето е никому ненужно. Оставете го да се радва на скръбта.

 

Не, нямам нужда от душа. Душата е непотребна, душата е от ада.

По-добре вижте лицето ми. То е светло, обагрено от пламъка.

Свещта го прави красиво. Свещта, гаснеща върху мрамора.

 

Вижте лицето ми, скрито зад нахлупеното бомбе и димящата лула.

Хубава снимка сте ми избрали. Добре изпъква на паметника.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Накова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...