Dec 9, 2015, 8:06 AM

Лицемерие

  Poetry » Civic
1.2K 0 3

Висша форма на 

Лицемерие 

Да дадеш оръжие в ръцете на 

Омразата 

И после да говориш

Колко си потресен 

От заразата 

Как това е престъпление

Срещу мира 

И че си бесен 

И да взимаш мерки 

За пред хората 

Докато се успокоят 

Заспят 

И пак забравят 

А ръцете ти под масата 

Да продължават да играят 

Керванът си върви 

Кучетата лаят 

Някои и хапят 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...