Личен избор
Всеки вятър, вее ми направо,
мамят ме изгубени посоки.
Съдят ли ме – нека им е здраве,
търсят ли ме – нека е високо.
Още нестинарски пламък дишам,
гоня пеперуди и светулки –
в този свят, не мога да се впиша,
сторил би ме ледена висулка.
В нощите сънувам сенокоси
и наливам в стомните жарава.
денем по тревите тичам боса,
в стъпките ми, бисери остават.
В шепите си нося смях и обич –
луда съм, навярно, чак за трима
и не слушам клетви и прокоби,
и венци си сплитам посред зима.
Който иска, нека да се кръсти,
да кади тамян, да го не стига
лудостта ми – огнена и пъстра.
Аз избрах душа на чучулига.
© Вики All rights reserved.
, няма да пораснем
